Какво ни интересува нас, проблемът си е твой:)

когато и чувствата се променят...
И какви ли мисли минават през нейната глава, когато мисли за теб (лирическия герой).
Мдааа, хубаво е, че не можем да си четем мислите.
А иначе любовта поставя други очи, с които виждаме съвсееем различно нещата. Магьосница е...

"скоро" - то се разтяга като локум, като кашкавал в попара, като отминалото изтиктакано безтиктаково време

И сега какво? Просто ти си поредния, които минава през подобно изпитание. Да не мислиш, че си уникален? Вечер като се прибере мъжът ми от работа, кисел, намусен и потен да не мислиш, че и на мен не ми минават такива мисли през главата. Да не мислиш, че си единствения който си е задал въпроса: Абе, какво съм намерил навремето в него/нея? И дали нямаше животът ми да е много по-щастлив, ако бях с Х? Милион пъти съм се питала. И още не намирам отговора, защото ако се събереш с Х, кой ще ти гарантира, че след 10 години, примерно, няма пак да си в същото положение. И след всичките тия терзания и въпроси стигнах само до един отговор. Бракът е отживелица. Просто не е честно да се заробваш с някого до живот при положение, че след няколко години ще сте си омръзнали до смърт. Е, да някои успяват да намерят истинската си половинка и са щастливи, но в 90 % от случаите не става така. И ти живееш с някой, които дори и да не те отбмлъсква, то поне не те привлича. От опит ти казвам, от доста време гледам на мъжа си като на брат. И това пак е добре, защото поне има един вид обич и уважение, но за романтика и страст и дума вече не става, но поне няма скандали. А и двамата сме млади, животът, уж, е пред нас. Обаче... сега страшно съжалявам, че се омъжих толкова млада, бях само на 24. И сега ми се плаче и се чувствам стара и предадена, защото неомъжените ми приятелки имат свобода, а какво по-хубаво за една 30 годишна жена от това? Пък аз след работа вкъщи, да готвя и да чистя. И вече дори не си позволявам да мечтая за любов. Явно не ми е било писано. :(((

ми занимавай се с глобалното затопляне тогава...

rigoleto, не е важно другите да те чуят, важно е сам себе си да чуеш :)))

Красиво, с болка написано, с писателска дарба!

А дали ти си интересен на тази жена?